Маратонът в Ню Йорк през 2022 г. може и да е бил шестият маратон за 55-годишната Даниелия Котън, но според нея това е било най-значимото ѝ състезание досега. Това е така, защото Котън, която живее в Ню Йорк с дъщеря си и партньора си, е бягала за кауза, която е близка и скъпа на сърцето ѝ. Като член на Отбора на Фред, тя иска да събере пари за раковия център Memorial Sloan-Kettering и иска всички дарения да бъдат насочени към изследвания на лимфома, тъй като партньорът ѝ има рядка форма на рак, наречена мантийно-клетъчен лимфом. Бягането ѝ позволява да даде своя принос, но тя смята, че спортът - и хората, които е срещнала благодарение на него - ѝ помагат да се справи и със собствената си битка с рака.
"Тренировките за [маратон] са толкова интензивни," казва Котън, "и всеки маратон [който съм бягала], е бил нещо интензивно в живота." Преди около десет години тя научава, че има рак на щитовидната жлеза. В крайна сметка се наложило да й бъде отстранена цялата щитовидна жлеза и сега тя приема лекарства, които заместват хормона, който щитовидната жлеза обикновено произвежда по естествен път. За щастие, сега тя'е свободна от рак и два пъти годишно ходи на кръвни изследвания, за да се увери, че нищо не се е върнало.
Котън, която често е бягала и преди поставянето на диагнозата, казва, че се е обърнала към спорта, за да се справи с физическото и психическото си здраве. "[Бягането] определено беше място, където да отида, за да не мисля за стреса на живота," казва тя и добавя, че бягането за нея е форма на терапия. "Дори да бях ядосана, връщах се [от бягане] и бях в по-добро настроение," казва тя.
Смесицата от бягане, дишане и музика е печелившата комбинация за професионалната певица, добавя тя. "Това е чудесно място за мен и просто отработвам нещата, когато бягам," казва Котън.
Тя дори описва бягането като почти медитативно. "Това е единственото място, където дишам правилно," казва тя. Ако дишате правилно, това доста прилича на равномерното, моделирано дишане, което можете да използвате, за да успокоите тялото и ума си, казва тя.
Четири от шестте й маратона са в Ню Йорк, така че за Котън естествено е значимо да пробяга 26,2 мили в града, в който живее; още по-специално е, когато го правиш за някого, когото обичаш.
Този маратон [TCS New York City Marathon] беше изключително важен за мен," казва тя. "Не само за да го направя, за да се почувствам, че правя нещо [за партньора си], но това беше и място, където можех да отида и където ми помогнаха, за да не плача по девет пъти на ден," Котън разказва за подготовката за маратона. "Беше толкова голямо физическо предизвикателство, че ми помогна много емоционално."
Cotton и партньорът ѝ имат 4-годишна дъщеря и мисълта за поддържане на здравето и добрата ѝ форма е част от нейната сила. Поддържането на собственото й здраве (особено след като в миналото е имала рак) заради дъщеря й е още по-важно, докато партньорът й е болен.
Затова, когато нещата стават трудни, тя се обръща към съотборниците си от Fred's Team, за да се справи.
"Когато стигнах почти до средата на 12-та и 13-та миля [ ... ], си помислих, че получавам топлинен удар," казва Котън. "Бузите ми бяха толкова горещи, а ръцете ми бяха напълно подути. И тогава я видях," казва тя за една от съотборничките си, която е имала рак като дете и оттогава е пробягала 48 маратона. Котън я настигнал и започнали да бягат заедно. "Просто беше страхотно," казва тя. "Толкова рядко се случва да има друго човешко същество, което да разбира пътя ти, защото е било там. Те са съпричастни по начин, който е наистина добър и продуктивен. Можеш да задаваш въпроси и да знаеш, че те говорят от опит. Това е красотата на екипа на Фред: Ще откриете частици от своята история в някой друг."
