През по-голямата част от живота си Уесли Хамилтън никога не се е занимавал с фитнес или оздравителни практики. Общностите, в които е израснал в Канзас Сити, Мисури, не са насърчавали дейности, които да подпомагат здравето, и въпреки че се е смятал за "свръхтежък" за своите 5 фута и 5 инча, той се е чувствал комфортно с образа си, разказва той пред Shape.
Но през 2012 г. 24-годишният Хамилтън е принуден да преосмисли спокойния си подход към здравето: През януари същата година Хамилтън е прострелян многократно и получава травма на гръбначния мозък, която го парализира от кръста надолу, обяснява той. Комбинацията от нараняването и теглото му довежда до здравословни усложнения, които го принуждават да се подложи на няколко операции, а през следващите две години му е предписана почивка на легло по 21 часа на ден, казва той. "Само заради тези здравословни усложнения и почивката на легло не бях в състояние да бъда баща," казва Хамилтън, който има еднолично попечителство над дъщеря си, която тогава е била на малка възраст."Започнах да мисля, че трябва да направя всичко, което трябва да направя, за да стана по-добър."
Първата стъпка за това? Повишаване на знанията му за храненето. През трите часа на ден, в които можел да стане от леглото и да излезе от дома си, Хамилтън посещавал курс по диететика в местния колеж, който го научил, че храната може да действа като лекарство, обяснява той. Така той започва да прилага образованието си по хранене към собствения си избор на храни, като яде повече плодове, зеленчуци и ястия, които го карат да се чувства добре физически. През януари 2015 г. Хамилтън научава от лекарите си, че е отслабнал с около 100 килограма. Изведнъж изчезва "изтощителната нагласа", която му е пречела да работи за физическото и психическото си благополучие, казва той. "Винаги казвам, че бях умствено инвалид, преди да стана физически инвалид - приемах това, което е животът, и този начин на мислене създаде ниво на негативност и омраза около мен", казва Хамилтън. "След като станах по-здрав, не ми пукаше, че съм в инвалидна количка. Имах самочувствие, увереност и любов към себе си".
Той използва тази нова енергия и само за няколко седмици Хамилтън основава Disabled But Not Really - организация 501(c)3, базирана в Канзас Сити, която дава възможност на хората с увреждания да поемат отговорност за своето увреждане и да определят собствената си идентичност чрез програми за фитнес, хранене и психично здраве. Макар че самият Хамилтън вече беше натрупал известни познания за храненето и наскоро беше започнал да тренира случайно в местните фитнес зали, едва през януари следващата година той се оказа хвърлен в света на адаптивния фитнес. Той се запознава с бодибилдъри в инвалидни колички в реално време и се запознава с адаптивния CrossFit онлайн. Преди да се усети, само два месеца по-късно той се състезава и в двата спорта, казва Хамилтън. "След като започнах да контролирам себе си и да се противопоставям на шансовете на толкова много хора... това наистина направи нещо за мен", казва той. "Почувствах се така: "Аз наистина променям възприятието и парадигмата на това, което хората мислят, когато мислят за увреждане".
А непоклатимата общност в тези спортове само го прави по-силен. По време на тригодишния си престой като професионален адаптивен спортист Хамилтън казва, че е срещнал хора с различни препятствия и способности - хора с липсващи крайници, хора с множествена склероза или церебрална парализа - и въпреки това всички те са били спортисти. "Винаги съм казвал, че ако видя човек без крака да се катери по въже, мислиш ли, че ще се оправдавам? " казва той. "Въпреки че имам крака и те не се движат, има друго количество психическа сила, с която трябва да се справяш от тази гледна точка, събуждайки се всеки ден. Това са нещата, които взех от общността: тази психическа издръжливост, способността да създаваш собствена реалност въпреки това, което нямаш физически. Това можеш да получиш само от тази общност."
Тази приобщаваща, зареждаща общност е точно това, което Хамилтън иска да създаде в рамките на Disabled But Not Really, така че през 2018 г. организацията стартира предизвикателството #HelpMeFit. По време на осемседмичната програма спортистите с увреждания участват в индивидуални тренировки, тренировки в малки групи, групови фитнес занимания в местна фитнес зала, както и в семинари по хранене и проверки за психично здраве и благодарност, казва Хамилтън. "Цялата цел на предизвикателството #HelpMeFit е да помогне на хората просто да се впишат в това, което са", обяснява той. "В по-голямата си част то е оформено около идентичността и ние атакуваме психическото, физическото и цялостното благосъстояние на индивида."
След като тези два месеца изтекат, спортистите участват в професионална фотосесия и видеоинтервю, което им дава възможност да кажат на света кои искат да бъдат известни, казва Хамилтън. "Ето къде наистина идва [идеята] 'помогни ми да се впиша'," обяснява той. "Всички тези [дейности] ти помагат да станеш това, което си, помагат ти да се впишеш в истинската си същност. Сега можеш да покажеш на света тази своя истинска същност, а не човека, за когото светът те смята, че си."
Промяната в мисленето на тези спортисти е прекрасна - казва Хамилтън. Хората, които са получили уврежданията си на по-късен етап от живота си, често се борят да се примирят с новия си начин на живот, но предизвикателството #HelpMeFit е помогнало на този тип хора да излязат от черупките си, казва той. "Това, което виждате през тези осем седмици, е как хората намират начин да приемат. След като приемат, те създават идентичност, която им позволява да се гордеят с това, което са," казва той. "В края на програмата те са готови и решени да направят повече."
Той казва, че тестването на нови фитнес предизвикателства им дава възможност да продължат напред. През 2018 г. например един спортист, който от 15 години използва инвалидна количка, искаше да прави набирания, но нямаше увереност да опита сам, казва Хамилтън. Когато най-накрая опитал по време на програмата, той направил около 30 повторения, без да се изпоти, спомня си той. "Фитнесът е просто чудесен начин да помогнеш на всеки да достигне до крайъгълен камък, който не е смятал, че може да достигне," добавя той. (
Понастоящем предизвикателството #HelpMeFit се провежда веднъж годишно, за да може да се обърне индивидуално внимание на спортистите и да се отпразнува, но Хамилтън се стреми да разпространи въздействието на организацията. Миналата година Disabled But Not Really откри мобилна фитнес зала, за да подпомогне работата с общността и да насърчи повече хора да се запишат в програмата. А сега организацията си партнира с фитнес зали в Лос Анджелис - и, надяваме се, по пътя към тях, с други в цялата страна - за да приеме модела #HelpMeFit. Целта: хората с увреждания и здравите хора да тренират на едни и същи места, казва Хамилтън. "Ако успеем да намерим фитнес зали, които искат да бъдат приобщаващи, ще влезем с оборудването, ресурсите, а след това ще помогнем със записванията [за да създадем] предизвикателството на DBNR #HelpMeFit навсякъде," обяснява той. "Ако преминете през модела, ще създадете уверени хора, които сега ще искат да бъдат част от общността на вашата фитнес зала."
Въпреки че развитието на организацията - и, разбира се, поддържането на собствения му фитнес - изисква сериозен хъс, Хамилтън не позволява натоварването да го завладее. "Мисля, че когато гледам на живота си, вярвам, че съм прероден, за да върша работата, която върша," казва той. "Поемам отговорност за грешките и действията си, които може би са довели до това, че съм на тази позиция, но не съм виновен, че съм на тази позиция. Мисля, че благодарение на това разбирам, че животът има часовник. Искам всеки ден да мога да давам най-доброто от себе си и да не бъда победен от нещата, които могат да бъдат физически изтощителниś
