Маги Рат за първи път подозира, че нещо не е наред със здравето ѝ, още през август 2016 г. Левият ѝ пръст изведнъж станал скован, болезнен и странно извит, разказва тя пред Shape.И когато странната ситуация не се изяснила, нейният лекар и ревматолог я обяснили с артрит или синдром на карпалния тунел.
Но рецептите, които започнала да приема за тези състояния, не свършили работа. Всъщност през следващите няколко седмици "другите ми пръсти започнаха да се огъват по тези необичайни, нереалистични, подобни на извънземни начини," казва Рат, тогава на 29 години. "Живеех с това, че ми е неудобно през цялото време, но след това стигнах дотам, че беше просто болезнено." Мистериозните симптоми след това се разпространиха върху пръстите на краката и прасците й, които бяха толкова стегнати, че тя не можеше да постави петите си на пода, спомня си тя.
До началото на септември Рат, запалена състезателка по кросфит, посещава невролози, които ѝ поставят диагноза, включваща множество заболявания, сред които множествена склероза, АЛС, болест на Паркинсон и др. През следващите осем месеца тя получава интравенозни вливания на имуноглобулин (при които антитела от здрави донори се вливат интравенозно, за да се предотврати атаката на имунната система срещу тялото ви), четири кръга химиотерапия и безброй лекарства.
Спомням си, че бях много разочарован, че бях посетил половин дузина лекари и никой не можеше да ме разбере," казва Рат.Щом се върнеха резултатите от тестовете или лекарите чуваха историята ми или я виждаха, те ме уволняваха и ме прехвърляха на друг. Сякаш бях листовка, която се разнасяше насам-натам."
Въпреки тези първоначални диагнози лекарите на Рат и до днес не са установили точната причина за симптомите ѝ.
През този период болестта на Рат се разпространява върху краката ѝ, а долната ѝ половина се превръща в нещо, което тя описва като опашка на русалка: Стъпалата ѝ се сгъват едно към друго, а пръстите на краката ѝ се нагъват и свиват под краката ѝ. На 8 април 2017 г., само девет месеца след появата на първия симптом, тя прави последните си стъпки, използвайки собствените си два крака - и то в деня на сватбата си. "Излязох пред олтара, а на следващия ден се събудих и вече не можех да ходя," казва тя.
Тази бърза дегенерация на краката ѝ се отразява на психиката, казва Рат.На практика загубих всякакво [чувство за] цел," добавя тя. Размишлявала е върху причините за това необяснимо заболяване, измисляйки безброй възможни причини, за да се опита да осмисли положението си. Без значение до какво заключение стига обаче, то обикновено я кара да се ядосва на света около нея, казва Рат. "Един ден просто се примирих с това и си казах: 'Ти не си създадена, за да бъдеш разбрана. Просто трябва да се справиш с това,'" казва тя.
На следващата година, през 2018 г., Рат казва, че е решила да живее живота си както досега (т.е. без лечение) и иска да се върне към CrossFit. Тя видяла от първа ръка как други хора с увреждания са успели да поемат отговорност за живота си чрез този спорт, обяснява тя. Така че, вместо да се занимава със състоянието, което я е приковало към инвалидната количка, Рат се потопила отново в дейността, която обича, казва тя. През следващите няколко години тя тренира три пъти седмично, като се научава как да прави упражнения, които традиционно се изпълняват в изправено положение, докато е седнала, и как да вдига щанга с помощта на каишки и куки за китки. Тя дори се състезава в Wodapalooza - ежегодно състезание по CrossFit в Маями. "Бях си казала: "Вече не е нужно да се самосъжалявам. Да, животът е гаден, но сега е време просто да го преодолея и да разбера как да имам най-доброто качество на живот с всичко, което ми е дадено", добавя тя.
Триумфалното завръщане към физически изтощителния спорт по всички стандарти изглежда като перфектния щастлив край, но историята на Рат далеч не е приключила. По стечение на обстоятелствата - и благодарение на профил, описващ подробно здравословното ѝ пътуване в Shape - през 2019 г. изследовател от Масачузетския технологичен институт (MIT) открива Рат и ѝ предлага да гледа лекцията в TED на Хю Хелър - човек, който е загубил и двата си крака при инцидент с катерач и сега използва и създава бионични крайници, които имитират функциите на естествените крайници в Центъра за бионика "Янг" на MIT. По стечение на обстоятелствата чичото на Рат, пенсиониран лекар, ѝ изпраща точно това видео същата вечер. "Просто четох за този човек и видях, че го смазва, и си казах: "Трябва да се науча и аз да го смазвам", казва тя.
Рат веднага започва да се рови в изследвания за ампутациите под и над коленете и да търси в Гугъл бионични протези, точно както при Хеър. Това, което открива, в крайна сметка я довежда до решение, за което казва, че е обмисляла от години: "Отрязване" на краката й, както казва Рат. "Нямах проблем да ги отрежа. Те никога повече нямаше да ми служат, а [лекарите]никога нямаше да ми дадат някакво вълшебно хапче, което да ме накара да стана и да ходя отново... [Така че] започнах наистина да мисля: 'Какво ще стане, ако премина през целия този процес, наистина? '"
Седмица-две по-късно Рат се свързва с други експерти от Масачузетския технологичен институт и болницата "Бригам енд уанс хоспитал", които правят проучвания на нова процедура, известна като ампутация на Юинг. Този вид ампутация запазва нормалната сигнализация между мускулите и мозъка, така че пациентите ще се чувстват така, сякаш контролират истинския си крайник, а не протеза, според информация, публикувана от болницата. За нейна изненада тя получава отговор само за два часа. През следващите няколко месеца Рат разговаряла с изследователския екип чрез Zoom, за да обсъди историята си и целта си да се освободи от инвалидната количка, и се срещнала лично с различни медицински специалисти, за да се увери, че ампутацията е последното - но най-доброто - средство за нейното състояние, обяснява тя.
През ноември 2021 г. Рат е опериран за двустранна ампутация на крака, планирана за март следващата година. През следващите пет месеца тя тренира кросфит шест дни в седмицата, за да гарантира, че тялото ѝ ще бъде възможно най-силно за процедурата и периода на възстановяване. И тя потърсила насоки за това как да се подготви и какво да очаква от свой колега с двустранна ампутация, който току-що бил претърпял процедурата на Ервинг две години преди това, казва Рат.
Въпреки това Рат е знаела, че процедурата е свързана с рискове. Макар че ампутацията на краката й под коляното може да премахне болката, която изпитва в стъпалата, подбедриците, прасците и ахилесовото сухожилие, има и голяма вероятност тя да се изостри, като предизвика все още неизвестното състояние да атакува други мускулни групи, спомня си Рат, че лекарят я предупредил. Но с мечтата "отново да бъде вертикална", Рат решава да рискува и отива на операцията с "нулеви нерви", казва тя. След деветчасовата операция Рат става първата жена в тази конкретна изследователска група, на която по желание са ампутирани и двата крака едновременно, казва тя.
В рамките на една седмица след операцията, която променя живота ѝ, Рат е преместена от болничната стая в рехабилитационен център в Бостън. Там тя започва физиотерапия, носейки имобилайзери - специален вид скоби за крака, предназначени да предпазват остатъчните крайници и колената и да ги поставят правилно по време на лечението, казва тя. По ирония на съдбата 8 април отново се оказва ключова дата в живота ѝ. "Когато със съпруга ми се оженихме, това беше последният ден, в който ходих", казва тя. "А сега, петата годишнина от сватбата ми, е началото на пътуването за деня, в който за първи път ще ходя отново."
Рат прекарва само две седмици в рехабилитационния център, преди да бъде прехвърлена в апартамента си от другата страна на улицата, което дължи на всичките си тренировки по CrossFit и позитивното си мислене. В края на май, на 35-ия си рожден ден, Рат получава първия си чифт протези за крака. "Това беше първият път, в който се изправих от пет години насам", казва тя. "Беше пълно усещане за освобождение. Бях най-щастливият човек."
В момента Рат провежда физиотерапия по два часа и половина на ден, пет дни в седмицата, в дома си във Вирджиния, но няма нищо против натоварването. Благодарение на всички тези сесии не е необходимо да отделя допълнително време за товарене на инвалидната количка в колата или да се притеснява, че батерията й ще се изтощи, ако иска да пазарува например; може просто да си нахлузи краката и да излезе през вратата, без да се притеснява, казва тя. (FTR, Rath все още не се описва като бързоходец, но не е и "бебе-жираф, което се преобръща ").
През октомври тази година Рат ще се върне в Масачузетския технологичен институт, за да изпробва първите си биоинженерни крака, които ще имат отделни пръсти, които тя ще може да контролира благодарение на иновативната операция, обяснява тя. "По принцип все още усещам пръстите си и ако ми кажете да извивам големия си пръст в момента, мога да го направя," добавя тя. "[С протезите] ще бъде все едно имам пет истински пръста. Ако искам да танцувам и да бъда балерина, ще мога - ще мога да отида и да бъда с обувки за поанти."
Независимо от вида на протезите, които използва, Рат е твърдо решена да прави всичко възможно с новите си крайници - от участие в CrossFit до изпробване на нови адаптивни спортове като сноуборд или плуване. И един ден се надява да използва всички умения, които развива, за да се състезава на световната сцена, като по пътя си срещне някои невероятни спортисти - казва тя. "Никога не съм мислила, че ще го кажа, но общността на хората с увреждания е моята общност - това е, което съм", казва Рат. "Мисля, че би било глупаво да не се възползвам от възможността да срещна хора, които имат подобен начин на мислене и адаптация." Следващата статия: Бетани Хамилтън за значението на създаването на приобщаваща среда за адаптираните спортисти
